Какво е копирайтинг?

Откъде идва и какво значи копирайтинг?

Прието е да се смята, че думата „копирайтинг“ (от английски „copy” – текст за публикуване и „writing“ – писане) означава процес на писане на текстове (съдържание, content) на рекламна тематика. Тези текстове популяризират различни продукти и услуги, увеличават продажбите, носят приходи и… Това наистина е така.

Но на практика понятието „копирайтинг“ е много по-широко. В интернет милиони страници, стотици хиляди брошури отиват за печат всеки ден, в обществения транспорт има хиляди рекламни обяви… И за всичко това са необходими текстове.

Но невинаги информацията продава. Може да е списък със съвети за борба със СПИН или правила за безопасност по пътищата. Текстовете са необходимост при всички случаи.

Получава се, че копирайтинг не значи задължително създаване на търговски материали. По-скоро това е писане на текстове с цел провокация на реакции у хората. Говорим за най-различни реакции, например:

  • Да купят;
  • Да се мотивират;
  • Да се обадят;
  • Да вникнат;
  • Да запомнят и т.н.

Много хора си мислят, че писането на текстове не е копирайтинг. Текстове пишат и журналисти, и копирайтъри, и дори мениджъри, когато съставят пресконференции за журналистите.

Тук идва въпросът: по какво се различават журналистите от копирайтърите? Само по това, че журналистът не знае как да популяризира продукти и да продава на целевата си аудитория ли? Или по това, че журналистът е научен да използва класически литературен език и не използва онези речеви похвати, които могат да провокират така?

Едва ли. По-скоро няма ясно разграничение в професиите, различни са целите.

  • Журналистът се опитва да поднесе информацията на аудиторията си, като и предоставя възможност сама да си вади изводи.
  • Задачата на копирайтъра е да изгради необходимите изводи у аудиторията си и да провокира действие или процес.

И единият, и другият пише. Работата е в това как пишат. С развитието на интернет копирайтингът придобива нови форми и цели. Сега много популярни и много търсени са следните направления:

  • SEO-копирайтингсъздаване на съдържание едновременно и за аудиторията, и за търсещите машини.
  • Рерайтинг – грамотно преписване на чужд тест така, че никой (на първо място, търсачките) да не види приликата.
  • Реклама – името говори само за себе си. Направление за целенасочено популяризиране на стоки и продукти.
  • Спичрайтингкопирайтинг за устни изявления. Много се търси, защото по принцип политиците, бизнесмените и обществените деятели не си пишат сами речите.
  • Нейминг – страшна дума за новите тенденции. Означава измисляне на имена за филми, продукти, услуги… за всичко!
  • Брандинг – една от най-съмнителните и непонятни думи за обикновения българин. Символизира цял комплекс от мероприятия по създаване на търговска марка и масовото и популяризиране.
  • Уебконтент – обобщено копирайтинг направление, което включва всичко, което се отнася до пълнене на уебсайтове със съдържание. Може да са вицове и песни или основи на теорията за корпускулярно-вълновия дуализъм, предимства на някоя нова програма или обзор на нашумял филм. С една дума, качване на съдържание на уебстраници.

Въпреки че копирайтингът е сравнително ново направление, той събира около себе си все повече и повече хора. Обяви за копирайтинг има „под път и над път“, генерират се все повече и повече уникални текстове.

Но всеки автор ли може да се нарече копирайтър? И какво отличава силните текстове от слабите?

Копирайтинг: силен текст, слаб текст

Ежедневно изпод перото (в по-голямата си част, изпод пръстите по клавишите на клавиатурата) на копирайтърите се раждат милиони символи. Тези символи образуват текстове, които след това се консумират от аудиторията. Но едни текстове са точно в целта и карат хората да звънят и да поръчват, а други не носят очаквания резултат. Логичен е въпросът „Защо?“. Нека се опитаме да разберем…

По-горе сравнихме журналистите с копирайтърите. Акцентът беше върху това, че между тях има разлика не толкова в самите им професии, колкото в подходите им за писане на текстове. Копирайтърът се опитва да провокира аудиторията си да извърши някакво конкретно действие, а журналистът просто предоставя необходимата информация.

Да разгледаме един пример. Да предположим, че имаме туристическа фирма N, която иска да привлече още клиенти за екскурзии в Египет през есенния сезон. Тя наема (условно) журналист и копирайтър. И след известно време имаме два текста:

  • Текстът на журналиста изглежда по следния начин:

Незабравими курорти в Египет

Египет… Родината на храмовете Абу Симбел и Карнак, Хеопсовата пирамида и знаменития Сфинкс. Една от най-древните цивилизации е родена тук. Съхранявайки своето културно наследство, Египет и до днес се издига пред нас в своя незабравим вид.

Това е една наистина уникална страна, която е изпълнена с море от впечатления в безкрайната пустиня и изобилие от комфортни курорти.

Най-съвременните хотели са готови да Ви посрещнат с радост и гостоприемство. Няма да Ви е скучно дори и през нощта, тъй като по това време на денонощието започват забавленията, танцовите спектакли, фойерверките…

  • Текстът на копирайтъра ще изглежда така:

Горещи отстъпки за есенни екскурзии в Египет с до 50% от компания N!

Искате да превърнете първите дни от есента в незабравимо пътешествие до Египет само на половин цена? Тогава горещите екскурзии от компания N Ви очакват! Избирайки нашата компания, Вие получавате:

  • Много емоции;
  • Персонален екскурзовод на български език;
  • Камила под наем за два часа, включена в цената;
  • 2 билета за нощно стриптийз шоу;
  • Фирмени бански костюми с логото на нашата фирма.

Промоцията важи от 1 до 15 септември, местата са ограничени. Позвънете ни от 1 до 5 септември и ще получите допълнително карта памет за фотоапарат!

Както виждаме, в първия случай текстът ни занимава с Египет като цяло. Написан е постно. Не е изключено на много от хората, които го четат, да им се прииска да отидат там. Може би тази година, може би другата, може и на пенсия. Той вдъхновява, но не приканва към никакво действие. Носи само информативен характер, а това значи, че вероятността хората, които го прочетат, да хукнат да купуват билети от фирма N, е много малка.

Вторият текст акцентира върху основните ключови моменти, ангажирайки читателя все повече и повече. Когато го четем, ни се приисква да хванем телефона и да звъннем, за да получим заветния подарък.

Ето защо, ако говорим за въздействие, вторият текст е силен, а първият – слаб.

Копирайтингът не е само съставяне на съдържание. Копирайтингът е наука за писане на текстове с оглед на човешката психология. Копирайтърът не трябва да го забравя.

Накрая – един провокативен въпрос: кой текст, първият или вторият, ще е резултат от копирайтинг?

Правилният отговор е: и двата. Защо ли? Защото ако говорим за реклама, вторият текст е по-подходящ от първия. Но ако говорим за съдържание на сайт, посветен на пътешествия, който описва различни страни и прилага красиви снимки и съвети за туристите, първият текст също ще е резултат от копирайтинг.

Разликата е в целите. Всъщност най-добрият вариант е копирайтърът да може да пише текстове и като журналист, и обратното. Най-важното е да не забравя с каква цел пише даден текст и какви резултати иска да получи от работата си.

Ако търсите подходящ копирайтър за целите на Вашия бизнес – потърсете ни! Нашият екип разполага с талантливи хора за различните направления на копирайтинга. Свържете се с нас и си дайте възможност да постигнете резултатите, към които се стремите!

Author avatar
i.atanasova

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: